Букурещ

Наскоро ми се наложи да пътувам до Букурещ и все още съм под впечатленията си от града. Наричат го Париж на Балканите или Малкият Париж, но лично за мен това сравнение е доста преувеличено и може би гали единствено егото на обитателите му. Да, и в Букурещ си имат Триумфална арка, доста от сградите носят френски стил и архитектурата на 19-ти век, но атмосферата е напълно различна и лишена от лекотата и аристократизма на Париж. Та представете си само Двореца Версай и неговите градини, Лувъра, Нотр Дам, Монмартър и уличките в латинския квартал, Айфеловата кула, мостовете над Сена... Не, не бих сравнил Букурещ с Париж.

А и за Букурещ румънците си имат специално измислена дума, „Ceaușima“ - саркастична препратка към Хирошима заради политиката и действията на Николае Чаушеску, който срива със земята огромна част от историческия центъра на града, за да издигне грандиозния Палат на парламента, множество нови правителствени сгради и жилищни блокове в добре познатия ни комунистически стил.

И днес една от главните забележителности на Букурещ - с цялата си противоречивост - е именно Палатът на парламента, наричан още и Дом на народа или Дом на републиката. Сградата е впечатляваща със своите размери и показно-помпозен стил.

Със своите близо 270 метра дължина, 240 метра ширина, над 1000 помещения и зали, дълги коридори, 12 надземни и 8 подземни етажа е втората по големина административна сграда в света след Пентагона.

Палатът е построен изцяло с материали румънско производство, с много малко изключения, като едни дървени врати в една от многото зали – дарение от президента на тогавашен Заир (днешна Демократична република Конго), Мобуту.

Да, Букурещ си има своя чар и специфично излъчване. По-скоро бих го сравнил със София, но с огромни мащаби.

25 август 2022 г.