Arian Shkaki
Отвъд КОРОНАТА
Това е. Свърши се. 2020-та е зад гърба ни и 2021-ва се изтяга пред нас с цялата си прелест, въжделения и потайна символика.
Короната, като някаква зла кралица, завладя 2020-та година и ни остави със смесени и противоречиви емоции – Ин и Ян в пълната си сила и взаимодействие. В една луда година, Ин сякаш доминираше с всички възможни страхове, мрак, обърканост, загуби и неясни хоризонти. Но символиката е в равновесието, допълващите се стихии, балансът и целостта на двете части. И тъй като няма нищо абсолютно, при всеки Ин има и Ян – съзидание, развитие, вдъхновение, живот. Двете сили се въртят динамично в един безкраен кръг и остават в хармонично взаимодействие.
Покрай цялата истерия и заливащия поток от пандемични новини, затворени театри и кино салони, станахме фенове на Netflix и лично аз направо се пристрастих към техните култови сериали като Peaky Blinders, Narcos, Homeland, Money Heist, The Last Dance, Emily in Paris плюс още няколко, които търпеливо изчакват реда си, ведно с десетина филмови заглавия. За киноман като мен, усещането за кино и дори ароматите и заглушаващите всякакъв Dolby Surround шумове в киносалона страшно ми липсват – клокочещият звук от последната глътка кока-кола, неистовото бърникане в кутията с пуканки, мирисът на такос с пикантни сосове. Но ще си изчакам търпеливо пускането на последния филм за Джеймс Бонд, No Time To Die, ще издържа още малко без кино, театър, срещи с приятели, винени дегустации, пътешествия в чужбина.
Да, плановете ни си дадоха почивка от нас, но пък бързо свикнахме да се адаптираме и наслаждаваме на мига. Като истински будисти се раждахме всяка сутрин и научавахме, че това, което правим днес, е от най-голямо значение. Научавахме се да не бродим из миналото и да не мечтаем прекалено много за бъдещето.
И нали е модерно да се прави равносметка на изминалата година, ето и някои от нещата, с които смело мога да кажа, че 2020-та не беше чак толкова зле.
1. Нескромно ще започна със своята интернет страница. Идеята зрееше от години, но постоянно оставаше захвърлена в дрешника, затрупана от всякакви съмнения, незнание и липса на изчистена идея и концепция. И ей така, сякаш от нищото дойде и нейният ред, а аз, като Мечо Пух, се чувствам добре, защото „...когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.“
2. Преоткрихме България, а лично аз отново преоткрих Родопа планина... Или по-скоро тя ме откри, издърпа ме от еднообразието и сивотата на града и ме прие в меките си извивки, необятния простор, зелените хълмове и величествените си истории за любов и мъка, за щастие и страдание, за красота и магическа тайнственост. Наред с това, почти нямаше събота или неделя, в която да не отскочим някъде извън София за кратка разходка, катерене по баири и откриване на запустели къщи и селца.
3. Музиката, по-точно слушането на музика – не искате да ви пея, повярвайте ми – винаги е била нещото, което ме е запазвало и вдъхновявало. В главата ми има истински миш-маш от вкусове. Като започнем от любимия ми блус на имена и легенди като John Lee Hooker, B.B. King, Eric Clapton, Albert King, Beth Hart, отскочим до най-великата за мен група Queen, минем през неостаряващата Tina Turner, през Beatles, Rolling Stones, Kansas, Electric Light Orchestra, Deep Purple, Rainbow, Whitesnake, Bad Company, стигнем да величието на Pavarotti, Andrea Bocelli... Явно няма да мога да изброя всичко и най-вероятно ще трябва отделна тема... Но, както и да е, наскоро открих един страхотно интересен музикален проект – Playing for Change – проект, който обединява много улични музиканти с имена като Боно, Кийт Ричардс, Ринго Стар, Кеб Мо, Тадж Махал, Ману Чао, Стивън Марли и много други. Препоръчвам ви да разцъкате из техния youtube channel. Сигурен съм, че ще откриете по нещо и за вас: https://www.youtube.com/user/PlayingForChange.
4. Четенето – четях много, може би повече от всякога, тъй като имах чувството, че работата от вкъщи ми причинява повече от допустимото за мен затъпяване. Четях книги, анализи и слушах купища корифеи по теми за бизнеса, туризма, политиката, здравеопазването – истински лабиринт от мнения и разсъждения. Отделях много време и за любимото си хоби – фотографията. Запълвах пропуски и научавах нови неща за композиция, светлина, бленда, скорост на затвора, обработка. После мъкнех като луд фото-такъмите по села и паланки, наблюдавах откриващите се пред мен гледки, търпеливо изчаквах момента и щраках. А вечер сядах пред лаптопа и обработвах снимките до късна доба, опитвайки се да пресъздам цветовете, красотата и усещането, които бях заснел, и да приложа всичко онова, което бях научил. Фото-мисията продължава и се надявам да продължи още дълго.
5. Виното – не може без вино. И въпреки, че пропуснах огромна част от дегустациите във Вино Оренда, все пак успях да се натъкна и на няколко истински диаманта във виненото си опиянение. Безспорно, откритието за мен беше Shirto на Uva Nestum – реколта 2019, купаж от Сира, Рубин и Каберне Фран, с бистър цвят, много череша на вкус, допълнена от закачлива пикантност на чушка, подправки и карамфил. Друг достоен екземпляр за вино на годината се оказа и Rose Pamplemousse на винарна Братанови – реколта 2019, сепаж от Мерло, Каберне Совиньон и Сира. Цветът е в модерния напоследък провансалски стил, на аромат и вкус преобладава грейпфрутът (откъдето идва и името), примесен с билки, горски плодове и леко пикантни нотки. Не мога да не отбележа и завръщането на един позабравен, но легендарен сорт – Керацуда. Вила Мелник поставиха едно ново начало за този сорт, надявам се и да остане за дълго. Реколтата отново е 2019, цветът е лимонено блед, с аромати на трева, цветя, цитрус. Във вкуса се усещат прасковени нотки, елегантно допълнени с цитрус и екзотични плодове.
Мога да допълня още доста неща, но нали все пак трябва да може и да се прочете. Сигурен съм, че всеки има с какво добро да запомни тази трудна 2020-та година. С пожелания за една по-добра 2021-ва и до нови срещи.
4 януари 2021 г.