Код ЗЕЛЕНО
В тази така динамична и толкова предизвикателна 2020 година решихме да пропуснем морето и да се отдадем на зеленина, чист планински въздух, мирис на билки, прохлада и просторни гледки. И какво по-добро място за това от Родопа планина – мистична и чувствена, съхранила в меката си гръд много святост, музика, любов и доброта.
В този разказ от снимки няма да ги има типичните за това време на годината морски залези, синьо море, чайки, пясък и аромат на риба. Цветът ще е основно зелен, а гледките ще се редят една след друга, коя от коя по-зашеметяващи.
От София – през Асеновград и Бачково към Сливодолско падало – град Лъки – село Здравец и „Ранчо Диви Родопи“.
При Здравко, Банко и Райчо на сладка раздумка с аромат на билки – котешка стъпка, жълт кантарион – и за разнообразие, стъкленичка с ракийка и чаша вода.
Към Хайдушки поляни, Каньон на водопадите, еко-пътека Невестата и Смолянска крепост.
Водопадът на Орфей
Високо, високо, високо...
Към връх Орфей - през слънце и дъжд
Дяволският мост край Ардино
Към село Лисиците с въжения мост над водите на язовир Студен кладенец и Чит кая (скални ниши от тракийско време)
Чит кая - зиданата скала. Тук някога е имало тракийска крепост, която датира от около 4 век преди нашата ера.
Живописният меандър на река Арда край село Стар Читак.
Каменните гъби (Мантаркая) край Кърджали - тук, преди повече от 20 милиона години, е било дъното на море.
...и малко снимки преди залез край язовир Кърджали...
"Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си." - „Време разделно“.
